На село е най-сладко

Тази сутрин се събудих от аромата на топли мекички, но той не идваше от моята кухня, а се бе загнездил в съзнанието ми от една скорошна разходка в едно китно Българско село. Там всяка сутрин бабите ни приготвяха най-вкусните мекици.  Каква ли е тяхната тайна ? … Защо бяха така неустоими ? … Може би от въздуха … Може би защото е най-сладко, когато някой друг ти поднася храната … А може би причината е друга , защото са замесени с много любов и непринудени усмивки.

Какво да Ви кажа за това село – тихо, спокойно, чист въздух, обгръща те едно такова безвремие когато си там. За жалост обитателите се броят на пръсти, но пък може би и чара му е в това, едва ли щеше да ми хареса, ако се блъсках и там с безброй хора като в големия град.  Домакините са мили и добри.  Винаги посрещането им е пет звездно ( ***** ) – прясна храна, вкусна храна, много храна 🙂 . А животни … животни да искаш – кучета, котки играят на воля из двора. Някои страхливи, може би защото за тях съм пришълец, който не познават и е нахлул неканен в тяхното царство, а може би просто са си такива. Други са господари на къщата – и нито виковете или пък летящите предмети, които бабите подмятат от време на време им пречат да си правят каквото им душа иска. Но да не се отплесвам и да не забравя за какво съм тръгнала да Ви разказвам.

Бяхме се събрали женско царство. Четири жени от различни градове, с различни професии и на различен етап от живота си. На кратко казано – Убавици ! Това е още едно доказателство за приказката, че противоположностите се привличат и допълват ! Няма да Ви занимавам с нашите особи повече, защото освен да Ви кажа, че сме супер готини хора, друго няма 🙂 . Ще ви споделя как шест жени с дванадесет пъргави ръце приготвиха най-красивите и вкусни месечинки.

Бях си наумила да разпитам бабите за някоя от техните рецепти, нали съм си кулинарче. И те с удоволствие започнаха да споделят тайните от своята кухня, докато аз безсрамно преглъщах поредната топла мекица придружена с бучка прясно козе сирене. Изведнъж една от моите приятелки им подметна на шега:

– Защо не направите едни бързи месечинки ? …

А когато помолиш бабите да ти приготвят нещо за хапване – никой не може да ги спре. Това си е закон ! Като едни истински Мастър Шефове, започнаха да нареждат. Вземи тези 5 яйца ( цели ) и ги разбий с 1 ½ ч.ч. захар, докато побелеят. До тук добре, но видиш ли миксера бил развален и се започна голямото биене на ръка. Тук отварям една скоба – когато бях малка ми беше много забавно да гледам как моите баби бият точно с такава тел за белтъци, докато белтъците станеха на сняг. Любимата част – да обърнат купата над главата ми и съдържанието да си остане в нея. Истински Худинита ! 🙂  Но когато дойде твоето време и ти трябва да биеш тези яйца, разбираш колко е трудно и изморително.

След като ръката ми се вдърви на помощ се притекоха и останалите жени. Така тези яйца имаха честта да бъдат бити от нашите дванайсет ръце. Смяхме се много ! Беше забавно и незабравимо ! След толкова бой целта беше постигната – захарта да се разтопи, а яйцата да побелеят. След което се прибавя ½ ч.ч. олио. И какво да Ви кажа – хайде пак да бием 🙂 . Накрая се прибавя малко по малко и 2 ч.ч. ( непълни ) с брашно. Сега вече се разбърква хубаво с лъжица, докато се получи гладка смес ( като боза ). Пече се в голяма, кръгла тава, която е намазнена с малко олио в предварително загрята фурна на 180 °. От време на време се бодва с клечка за зъби, и когато тя излезе суха сладкиша е готов. Оставя се да изстине, поръсва се с пудра захар и с тънкостенна чаша се изрязват полумесеци.  Тук ще отбележа, че ако приготвите рецептата с помощта на миксер, месечинките се получават за броени минути. В съвременната и модерна кухня можем да спестим наистина много време, но когато си на село и времето е без значение, за мен тези сладки бяха приготвени по един уникален начин с толкова прекрасни емоции от една весела и щастлива компания.

Тези дни прекарани на село ни заредиха с нови сили за да се потопим отново в шумното и забързано ежедневие, всяка в своя град. Благодаря от все сърце на всички, които са замесени в тази история !

А на всички Вас, които ще приготвят тези вкусни месечинки –

Да Ви е сладко !

Понякога

Сравнително кратка дума, а носи толкова много надежда !

„Понякога“ може да звучи вятърничево… но това е само привидно.

Тя е толкова важна част от живота ни, като думичките – любов, вяра, надежда, приятелство и още много други. Понякога на човек му се струва, че  дадена ситуация е възможно най-лошото нещо, което може да му се случи … но понякога същата тази сцена по друго време, през нов поглед изведнъж се превръща в нещо хубаво и незабравимо. Всичко разбира се зависи от вашите вибрации в дадения момент. Мисля, че думичката „понякога” определя най-точно един човек. Какво имам в предвид. Всички ние си мислим, че цял живот сме си все същите хора. Един характер, едни виждания, едни разбирания и имаме точните отговори по въпросите за живота, които сме трупали ента години от самото ни раждане. Разбира се всеки един фактор има голямо значение – кой ни е отгледал, как са ни възпитали, в каква среда сме изживели годините, през които се оформя разума и характера на човек. На кратко  решили сме, че вече знаем кои сме но в един красив момент от незнайно къде идва нещо си –  я човек, я събитие, нещо добро или лошо и изведнъж БУМ … и онзи човечец( вие ), в който сте се кълняли не веднъж и дваж изведнъж се преобразява в нещо ново. И както си говорихме с една приятелка, като дойде момента да си свалиш розовите очила … Voilà!… ти да видиш … светът не бил това в което си вярвал цял живот ( до сега ). Тогава идва голямата дилема … дали пак да си нахлузим удобните и красиви розови очила, да признаем пред себе си, че до сега сме живели и вярвали в неща, които не са съществували  и да продължим да се преструваме, че всичко е приказно и неповторимо … или да се променим напълно, да започнем да се съмняваме във всеки и във всичко. Това е въпросът ! Ако приемем, че розовите спомени са фалшиви ( за този момент ) и сме живели в наша измислена реалност, то това ще означава, че половината от съзнателния ни живот е преминал напразно.  В опитите на нашите близки да ни предпазят, колкото се може по-дълго от истинския живот, неизменно се превръщаме в хора неспособни да различим действителността от розовия и идеалистичен живот. Разбира се тук не говорим за това, кое е добро или лошо или пък за това кое е истина или не, защото истината може да е една, но за всеки един човек по отделно. В смисъл такъв, че всеки вярва в своята правда … но дали това е така и кой може да го докаже … Божа работа !  Да се върнем на въпроса с розовите очила – тук се появява така важната и определяща дума „понякога“. Аз избирам понякога да виждам розов живота, а понякога не. Това е много трудна задача, но не и непосилна. Всеки сам за себе си може да прецени, в кои моменти от живота си да се обгърне в булото на илюзиите и да се потопи и опияни в нереален екстаз и в кои да вкуси от горчивата реалност на живота ! И от едното и от другото в големи дози не се препоръчват ! Внимавайте, защото границата е тънка ! Понякога ще е прекрасно, а понякога ще боли ! Това е животът !   И.П.

История за сладко, доверие и още нещо …

14642249_10207314612130126_283630889123547500_n


Месеца е октомври ! Градчето е Бад Харцбург ( Германия ) ! Времето е мрачно, студено с есенен ветрец, който те подканва да се затичаш към най-близката топла и уютна кръчма, но ние ( аз и моя мъж ) упорито се разхождаме по криволичещите пътечки … и зад поредния пъстър ъгъл с разпилени листа за наша голяма изненада се натъкнахме на тази масичка с най-различни домашно приготвени сладка. Имаше си кутия-касичка а на всяко едно бурканче цена. Странното в случая е, че нямаше продавач. Пъстрите бурканчета сами се продаваха, ако мога така да се изразя. В този миг се върнах в детските си години, когато събирахме плодове и после ги продавахме пред къщата. Много се забавлявахме и с достойнство продавахме своя труд . Бяхме горди, че сме спечелили няколко парички. Но тук, на тази маса се замислих … за какво спокойствие и доверие говорим… Хората са вложили време и сили за да приготвят тези малки сладости затворени кокетно в бурканчета и с чиста съвест ги оставят без надзор, самички да се продават пред своята къща. И както навремето хората си купуваха от нашите плодове с усмивка, така и аз с голямо удоволствие си взех тази малка наслада. Радвам се, че все още има честни хора ! Надявам се някой ден да видя подобна маса и в България ! И колкото да ми е мъчно, че съм далеч от Родината си, тези непознати хора стоплиха моята душа !
Благодаря Ви !

Две кукли … Лика-прилика …


Понеделник раздаващи усмивки … 

Вторник безкрайно мълчаливи …

Сряда радващи се на деня чудесен …

Четвъртък ще проронят няколко сълзи …

Петък може би ще сготвят нещо сладичко и вкусно …

Събота ще се разходят по пътеки знайни и незнайни …

А в неделя … в неделя ще крещят без глас всичко що се крие там дълбоко …

там на тъмно … там където вече никой няма достъп ! …

И така седмицата отминава … и започва нова …    И.П. 

Пътешествието на бабиният шал

14997249_10207445216195146_1733257928_n


И така … Имало едно време, момиче с детски мечти. Да се сгуши в шала на баба. Преди години живели всички задружно в къща голяма … но живота разпръснал ги по широкия свят. И тук започва пътешествието на моя шал. Момичето голямо си избрало прежда пъстра и красива ( от Германия ). Кълбетата меки, тя пратила до България. От там, нейната майка излетяла с тях до Америка. А в градът, който никога не спи ( Ню Йорк ), баба запретнала ръкави и за нула време оплела топлия шал. Всички задружно изпратили мечтания шал до ветровита Германия. И вече малкото, голямо момиче се топли с прегръдка от баба !

Благодаря на всички, които бяха замесени в тази история ! 🙂 И.П.

Зоопарк

15049544_10207439760898767_186505421_n


Ако жена не е обичала поне едно мече, коте, зайче или пиле в своя живот … то тази грешка трябва да се поправи ! Крайният резултат е една голяма зоологическа градина, която може да се побере единствено в женското сърце ! И.П.

Слънчево момиче

11427670_10204247182366299_5224212536847277692_n


Има дни, в които човек се чувства тъжен, отчаян, объркан и мрачен … Понякога с причина, друг път без … Но когато му кажат – “ Ти си слънчево момиче “ … животът сякаш се усмихва пак !

Благодаря ти, прекраснице ! 

За Мари 🙂 

И.П.

Лудо време

15050435_10207438886516908_715898516_n


Денят започва със зимен студ … по обед есенния дъжд отмива всичко по своя път … а пролетни лъчи се спускат да затоплят всички мокри птички и тревички … разбира се и лятото наднича от към ъгъла с готовност да сгрее и най-замръзналите минувачи … а късно вечер, като за прощално сбогом – вятъра се включва и отвява всичко ! Щом времето така лудее … толкова ли странно е, че човекът дребен, всяка сутрин търси маска подходяща за деня „чудесен“ … маските са многобройни … да има … за всеки ден от новата година … а когато минат тези (365) дни … театъра е тъмен, клоуна – уморен, но на кой му пука за това … както времето е подлудяло … така и хората лудеят със своите маски, надявайки се да срещнат в този луд живот поне една душа човешка, пред която няма да е нужно да си носят своите маски многобройни ! Времето може да е полудяло … но затова, виновни сме само НИЕ !       

Размисли и страсти от един луд ден ! И.П.